ЗЕЛЕНА СИСТЕМА

Зелената система на гр. Благоевград обхваща обща площ 1 383 964 кв.м. /градини, паркове, тревни ивици, междублокови пространства и др./Всички те попадат в категория за широко обществено ползване (ШОП), съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Общо в зелените площи на града са установени 157 вида и форми — 31 иглолистни, 70 широколистни и 47 вида храсти, 9 лиани и почвопокривни, като не са регистрирани всички форми.
Откриват се и по-рядко използвани за страната ни видове с южна компонента, като: Abies cephalonica Loud, Abies pinsapo Boiss, Cedrus —Calocedrus decurrens Florin, Cupressus arizonica Greene, Ginkgo biloba L., Albizia julibrissin Durazz., Broussonetia papyrifera L′Herit., Cercis siliquastrum L., Diospyros kakiL. f., Eucommia ulmoides Oliv., Liriodendron tulipiffera L., Magnolia kobus DC ,Koelreuteria paniculata Laxm., Paulownia tomentosa Stend., Hypericum calycinum L., Vitex agnus-castus L. ,Ficus carrica L., Pterocarya caucasica C. A. Mey, Viburnum rhytidophyllum Hemsl. ,Zingiber officinale, Ziziphus vulgaris
Най—голям брой видове има установени в Градската градина (19 иглолистни и 20 широколистни).
Значително е и видовото разнообразие в кварталните градини.
Броят на широколистните видове преобладава, което е напълно нормално за района. До голяма степен за разнообразното видово участие в кварталните градинки допринасят плодните дървета, садени от живущите. Иглолистните са използвани в групи и количественото им участие не е голямо.
Участието на установените видове в изграждането на зелените площи е различно. Едни са застъпени повече, други по — малко, а трети са представени единично.
Преобладаването на иглолистните видове за района е неблагоприятно. Безспорно те са много ефектни в полските райони, но общо взето са по — чувствителни към неблагоприятните условия — засушаване и замърсяване на почвата и въздуха и др. При такива условия те понижават силно декоративните си качества и рано загиват.
С най — голямо участие (53%) сред иглолистните са туите - Biota orientalis— 34% и Thuja occidentalis L. - 19%. Като се има предвид доброто им състояние и факта, че тези два вида се ценят много като паркови дървета, участието им е напълно оправдано.
Другите видове с по-значително участие са Picea pungens Engelm. — 8%, кипарисите и лъжекипарисите — 16% - Cupressus arizonica Greene(5%), Cupressus sempervirens L. (5%), Chamaecyparis pisivera Endl. (4%), Chamaecyparis lawsoniana Parl. (3%).
За условията на района ливанския кедър е слабо застъпен — 3%. Състоянието и растежа му са много добри.
Мамонтовото дърво (19бр.), като интересен екзотичен вид е използвано правилно. Растежът и състоянието му са добри.
От широколистните видове за облика на града допринасят липите — 25%
подходяща е сребролистната липа.
Следват яворите — 20% C най—добър растеж и най—големи размери е сребролистният явор, който понася до известна степен засушаването. Ясенолистният явор — негундо, също има добър  растеж,   но листата му  прегарят  преждевременно и в това състояние той  няма
декоративни качества. Добре се развива в млада възраст и след това бъро закърнява,
По-слабо е участието на американския ясен, брезата, каталпата, айланта, платаните, акацията,конския кестен.
Бялата бреза безспорно е едно от най—красивите декоративни дървета, но по—голямото и участие при климатичните условия на Благоевград не е оправдано. Тя показва значителна издръжливост спрямо неблагоприятните условия, особено в млада възраст, каквито са повечето от дърветата в града. Не трябва да се забравя, че като вид на по—влажния и прохладен планински климат, брезата не понася   продължително повишаване на температурата  и засушаването през лятото, характерни за Благоевград. Отглеждана на такива места, тя страда от прегаряне на листата, често образува суховършия и губи декоративните си качества.
Конският кестен е устойчив на продължително засушаване, но през последните години в национален мащаб е засегнат от Cameraria ohridella — молец, който предизвиква пожълтяването и преждевременното обезлистване на дърветата. От него са засегнати и дърветата в Благоевград.
Платаните са застъпени много слабо. Това е сериозен пропуск в подбирането на видовия състав за озеленяване на Благоевград. За условията на града и района, платаните трябва да бъдат основни дървесни видове и преди всичко — източният, като ценен и интересен представител на местната дендрофлора.
Дъбовете са представени само от червен и летен дъб. Пренебрегването им, особено на местните видове е голям недостатък в озеленяването на града. Като най—типични представители на дървесната растителност за долната лесорастителна зона, дъбовете трябва да бъдат основните видове, изграждащи скелета на зелените площи в Благоевград.
Бялата акация е застъпена много слабо. Растежът и състоянието й са добри и би трябвало да намери по — широко място.
Всички храсти са в сравнително добро състояние. С по — голямо участие са : Forsythia xintermedia Zab., Hibiscus syriacus L., Ligustrum vulgare L., Mahonia aquifolium Nutt., Spirea japonica L.,   Spiraea  prunifolia  sieb  et Zucc,Spiraea   vanhouttei Zab.,   Symphoricarpus  albus  Blake, Symphoricarpus orbiculatus Moench., Syringa vulgaris L., Weigela floribunda K. Koch.
Данните показват, че зелените площи в Благоевград са с богат видов състав. Използваните видове са подбрани съобразно условията на района.
 

Последна редакция: 08.09.2017

Версия за печат